Към родителите

 Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери

на копнежа на живота да съществува.

Те идват чрез вас, но не и от вас,

и въпреки че са с вас,

те не ви принадлежат.

Може да им дадете любовта си,

но не и мислите си,

защото те имат свои собствени.

Може да дадете подслон на телата,

но не и на душите им,

защото душите им обитават

дома на утрешния ден,

който вие не можете да посетите,

дори и в мечтите си.

Може да се стремите да бъдете като тях,

но не се опитвайте

да ги направите като вас,

защото животът не върви назад,

нито чака утрешния ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви

като живи стрели излитат надалеч.

Стрелецът вижда мишената

върху пътеката на безкрая

и Той те насочва с мощта си,

за да могат неговите стрели

да летят бързо и надалеч.

Нека, когато лъкът се огъва

в ръката на стрелеца,

да бъде за добро;

защото както обича стрелата,

която лети,

Той обича и здравия лък.

Халил Джубран